fallback

Енергийна бедност или обща бедност ни пречи да си плащаме сметките за енергия?

България е най-засегнатата от проблема страна в ЕС, коментират експерти

11:28 | 06.12.16 г. 6

Има ли енергийна бедност или говорим за обща бедност, която пречи на домакинствата да си плащат сметките за енергия? Това коментираха експерти на дискусия, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) и Асоциацията на енергийните агенции.

Лияна Аджарова от Асоциацията припомни, че България е най-засегнатата от проблема страна в ЕС. У нас 30% от домакинствата се определят като енергийно бедни, а средното за общността ниво е 9 на сто. Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче контрира, че няма точна формулировка на енергийната бедност у нас и от средата на 2013 година е "изчезнало разумното говорене по проблема".

Институциите неглижират проблема, каза от своя страна Иван Хиновски от БЕМФ. Той посочи, че няма изработена дефиниция на понятието енергийна бедност, липсват и критерии за определяне на енергийно уязвимите домакинства. Сред основните причини за възникването на енергийната бедност са остарелият сграден фонд и забавената газификация, посочи той.

От БЕМФ предлагат създаването на специален фонд за енергийно подпомагане като част от мерките за справяне с проблема. Иван Хиновски посочи още, че е необходимо създаване на обсерватория за енергийната бедност или енергиен омбудсман, както и национална стратегия за защита на енергийно уязвимите домакинства.

Експертът посочи, че у нас над 1,5 млн. души живеят под линията на бедността, но енергийни помощи (за отопление през зимния сезон – б. а.) получават едва 254 хил. Не е ясно на какво основание останалите потребители са изключени от системата за подкрепа.

Хиновски посочи редица добри практики от Европа за подобряване на ситуацията - бракуване на стари електроуреди, "лични въглеродни квоти", които могат да бъдат продавани от домакинствата, грантове за подобряване на енергийната ефективност на сградите и други програми за социално подпомагане на уязвимите потребители.

Има много специфични и субективни фактори за енергийна бедност и това е проблем за изчисляване на броя на уязвимите домакинства, изтъкна и Калоян Стайков (ИПИ). Той даде за пример жилище в центъра на София, което е трудно да бъде отоплено, но не може да се каже еднозначно дали собствениците му са енергийно бедни. За експерта проблемът е общата бедност в страната, а не в разходите за енергия, които правят домакинствата. Уязвимите потребители трябва да бъдат подпомагани временно, за да не бъдат зависими, а истинската борба с енергийната бедност ще дойде от пазара на труда и повишаването на доходите като цяло на домакинствата, каза още той.

По време на дискусията експертите посочиха, че за определянето на енергийната бедност са нужни по-ясни критерии. От БЕМФ предлагат при определяне на уязвимите домакинства да бъдат вземани предвид различни фактори, като например притежаване на имот или скорошна продажба на имот, както и да се идентифицират домакинствата, които са в сивия сектор, и те да бъдат изключени от подпомагане.

Красен Станчев посочи още, че отоплението в големите градове не е рационално и предложи част от услугата на топлофикационните дружества да бъде приватизирана. Според него и помощите за бедност трябва да бъдат отпускани срещу "насрещни мерки".

Политиките на правителството по отношение на енергийната бедност са две - пряко подпомагане с енергийни помощи за отопление, за което за отоплителния сезон се отпускат общо 83 млн. лева, и програмата за саниране на многофамилни жилища, посочи Лияна Аджарова. Тя обаче коментира, че в санираните досега сгради няма проекти за промяна на отоплителните системи - за биомаса или природен газ, нито се преминава от вертикални към хоризонтални щрангове.

Аджарова посочи още един неглижиран от институциите проблем - замърсяването с фини прахови частици, което е резултат от изгарянето на дърва и въглища за отопление. "Само 2% от домакинствата се отопляват на природен газ, който е по-екологичен", каза още тя.

Експертът презентира и проекта REACH, предназначен за намаляване на енергийната бедност в Източна Европа. По нея са правени еднократни инвестиции в размер на 60 лева за домакинство (например за енергоспестяващи крушки). Тези средства са отивали за купуване на енергийноефективни уреди и изолация на прозорците. Годишно са спестени 129 лева от разходите за енергия, а емисиите въглероден двуокис са с 342 тона по-малко. За сравнение, енергийните помощи са 329 лева на домакинство за отоплителния сезон, а спестените разходи са нула.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:04 | 13.09.22 г.
fallback